Тук съм, колко зими и лета
преживяхме с теб да ти го кажа,
ти не си сама.
Тук съм, даже не ме позна —
променени сме с теб сега,
не и любовта.
Тук съм, когато губиш се
и стане тъмно всичко,
да ме виждаш.
Тук съм, щом сънуваш ме
аз не мога да заспя,
не и след това.
Пред твоята врата
има стъпки в снега
и ако времето ги заличава,
всяка вечер правя нови.
Няма да звъня, може би с някой друг си,
но ако още малко съм ти нужен,
не, не трябва да ме търсиш.
Виж ме, тук съм!
Тук съм, щом по навик отдели
от вечерята, парче за мене —
още липсвам ти.
Тук съм, уж не ме обичаш ти,
а какво на теб си причини,
само погледни.
Тук съм, когато губиш се и стане тъмно всичко,
да ме виждаш.
Тук съм, щом сънуваш ме
аз не мога да заспя,
не и след това.
Пред твоята врата
има стъпки в снега
и ако времето ги заличава,
всяка вечер правя нови.
Няма да звъня, може би с някой друг си,
но ако още малко съм ти нужен,
не, не трябва да ме търсиш.
Виж ме, тук съм!
Пред твоята врата
има стъпки в снега
и ако времето ги заличава,
всяка вечер правя нови.
Няма да звъня, може би с някой друг си,
но ако още малко съм ти нужен,
не, не трябва да ме търсиш.
Виж ме, тук съм!